Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн.3 и Кн. 4

Историята разказва за прабългарин, който бил конник и жадувал да изследва непознати места, но не успявал да се спре, а стремежът му водел до собствената му гибел. Разказва се и за славянин, орач по природа, свързан с полята и планините като със свои корени; те му дарявали мир и вътрешна сила. Третият герой е тракиец – мъдрец с дълбоки познания, но лишен от сили да предприеме действия в момент на упадък на народа си.

Трима мъже от различни племена се опитвали да устоят на времето, което искало да заличи техните следи. Те осъзнали, че земята може да предостави вечност и затова я приели за своя обща родина – майка. Синовете на една такава майка станали братя помежду си.

По този начин те поставили основите на народ и държава, които съществуват до днешния ден под името български.