Ентропия

Романът „Ентропия” на Георги Гроздев е продължение на предишните му творби „Плячка” и „Непотребния”. Тази книга разглежда теми като вярата и срама. Главната героиня, Ния, известна като Нестинарката, търси спасение в ситуации, където другите срещат гибел. Тя преминава през Огъня, за да донесе новини от бъдещето, които никой не е знаел досега. Спасението на човечеството не се намира в постоянно увеличаващата се ентропия.

Георги Гроздев представлява интересно явление сред българските и балкански писатели. Той е познат и превеждан във всички страни от Балканите. Проявява се след промените през 1990 година и неговата художествена литература представя нова българска проза, която предлага алтернатива на комерсиализацията от автори-бързописци.

„Плячка”, която е преведена на единайсет езика, разказва историята на ловец по прозвище Хънтъра, който търси убежище от социалните насилия в ловен резерват сред дивата природа. В крайна сметка той осъзнава, че дори там ситуацията отражава агресията и разпада в обществото. Романът описва цяла една епоха за източните общества и изглежда написан не само за България, а за всяка страна с подобни теми. Критиците както у нас така и извън страната дават високи оценки на книгата.

Романът „Непотребния”, който също има немско издание, продължава мотивите от „Плячка”, но основният герой Боян Непотребния символизира духовността; той става жертва не само в постсоциалистическите времена, но също така напълно непотребен. След убийството на сина си от злонамерени сили свързани с миналото си той приема формата на Вълк – образ близък до първоначалния български поет Боян Магьосника отпреди хиляда години. Новият материализъм обезценява стремежа към истина и красота.
Този роман улавя страховете какво предстои пред България и Източна Европа през началото на XXI век - свят без идеали или любов. Произведението провокира активни дискусии сред уважавани литературоведи както у нас така и зад граница; то включва предговор написан от известен австрийски журналист-специалист по литература.