Късна жена

Станчо Пенчев е роден в Шумен през 60-те години на XX век, по време на един февруарски парад на планетите. Неговият зодиакален знак Водолей оформя либералния му подход към различните прозаични жанрове. Той пише с лекота и без особена отговорност – от кратки фрагменти до романи и притчи. Философското му образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ понякога го подтиква да експериментира и с мерена реч. Значими произведения са романите му „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), които съдържат множество словесни форми, включително провиденциализъм. Разказите му са публикувани в списания и получават награди. Най-новото му творчество представляват приказките, някои от които могат да бъдат намерени в малката книжка „Седем приказки“. Името му не фигурира още в енциклопедиите, тъй като е млад за тях; въпреки това чужбина проявява интерес към неговата литература и я превежда на немски, френски и други индоевропейски езици. Това е осмата книга на автора; ако ви хареса, потърсете другите!

Пенчев изследва съдбите на своите герои чрез големите въпроси относно миналия трагичен век: „Защо човешката песъчинка трябва да осъзнава света? Как ли може човекът да се бори със слепотата пред пропаданията във века белязан от войни, кръв и пороци... Но кой би могъл да прозре истинската същност сред световната смут? Знае ли някой какво всъщност означава история?” – размишлява един от неговите персонажи. На пръв поглед тези въпроси изглеждат неизменяеми без отговори; но писателят разбира иначе. За него литературата винаги е била истинската спасителка на историята: тя може да открие истини там където историята често лъже. Литературата запазва спомените за очи, ръце и сънища - паметта именно за отделната песъчинка наречена човек - а когато затвориш тази памет между страниците на книга, ти можеш да видиш автентичния образ на историята.

Деян Енев