Операция "Марсов венец"

Изкушението да видим в персонажите на "Операция 'Марсов венец'" действителни личности е изключително силно, но авторът сам подчертава, че "всичко в тази книга е резултат на неговото въображение и всякакви съвпадения с реални хора и ситуации са случайност". Ние не трябва да се оставяме да бъдем заблудени, тъй като определени събития и фигури от романа напомнят за скандални инциденти и лица от нашето близко минало. Въпреки това писателското творчество е обогатило или изменило истината, така че този динамичен роман не може да бъде смятан за документален. Все пак духът на времето, мутренската среда, диалозите с характерния език на социализма, цинизмът и лицемерието у политиците, олигарсите и органите на реда предизвикват недоверие до параноя. Значимо качество на произведението е отсъствието на морализаторство; героите му не получават ясна осъдителна преценка дори когато всички те попадат в категорията "отрицателни". Лесно е да съдиш другите; много по-трудно е просто да наблюдаваш отстрани – именно такъв подход избира авторът. Главните персонажи - генерал Смилов и килърът Йото - едва ли ще стигнат до спасение след смъртта си, но са представени със сложността и противоречивостта на човешката природа. Ако има положителен образ в историята, то той принадлежи на дете с "пеперудена болест", което представлява уязвимост към токсичната среда около него. Позволявам си свободата да интерпретирам този образ като метафора за крехкото бъдеще в зловещата обстановка. Завършека все пак носи надежда за преодоляване.