Рикша под дъжда

Ето един-два важни съвета за читателя на тази книга:

**Индия за двадесет дни**

Ако някой се опита да те убеди, скъпи господине, че пътеписите са предназначени да ти представят страната, която описват, не му вярвай. Усмихни се учтиво и продължи напред! За такива цели имаме справочници, енциклопедии и учебници – а пътеводителите са специално направени за хора като мен... Но пътеписът е нещо съвсем различно. Той представлява потока от думи, с които завърналият се турист ще сподели своето преживяване от непознатото място. А ако той има таланта да пише - получаваш истински пътепис. Писането на такъв текст е изключително сложно; можеш да натрупаш стотици страници с факти или само с малко информация да накараш читателя да завиди на твоите преживявания там. Някой беше казал (не помня кой), че най-добре може да се пише за една страна след дългогодишен престой или бърз преход през нея.

Тази книга точно това прави! Ако някой те попита след прочитането й: "Кажи ми при кой индийски раджа е построен Тадж Махал?", заложи се, че няма как да знаеш отговора – още по-малко датата! Тази книга обаче не става дума за подобни факти.

Не харесвам сравненията – те са удобните патерици в обяснението. Въпреки това трябва да отбележа, че както първата творба на Петър Бакърджиев „Двайсет хиляди левги без вода“, така и настоящата ми доставиха удоволствието, което изпитвах четейки Джером К. Джером или Иля Илф и Евгений Петров с тяхната „Едноетажна Америка“. Авторът притежава поглед към детайли, които другите вероятно биха пропуснали; той ги разказва със сладкодумие и талант на роден разказвач. Наистина книгата е написана от образован човек — тук можеш много научиш за Индия и нейното архитектурно наследство; но „Рикша под дъжда“ не е академичен труд или тежък трактат — тя представя личния свят на автора в рамките на двайсет дни.

Книгата ни запознава с Индия чрез рикши и автобуси „Тата” (разбираемо необичайни); показва калта около населените места наред със замъците и храмовете с красиви фризове и внушителни статуи — изображения на Вишну в неговите инкарнации. Какво значи инкарнация? Отговорът го намерете сам в текста!

Авторът познава отлично тези забележителности професионално; все пак основният акцент остава върху любовта му към думите и магическото им подреждане във литературата.
Както предходната си работа Бакърджиев успява увлекателно улавя вниманието ти; чувствайки весело отношение даже спрямо собствените си приключения—те изглеждат смешни извън контекста тогавашните ситуации—от страниците прозират намеци към литературните му предпочитания.

По време на своята експедиция авторът кръстосва огромния субконтинент без лукс изисквания—като любопитен младеж игнориращ несгодите около него.
Петър наблюдаван открито света около себе си: смее се когато бъде измамен относно цената например a "анкус" (какъв ли е интересният избор?).

С помощта на двамата си приятели Бакърджиев описва всичките свои впечатления именно в тази книга– която държиш вече между ръцете си.
Наистина стойностна творба!
Между другото Тадж Махал e построен от Шах Джахан in honor of his wife who died giving birth to their child—a факт който лесно би могъл να намерим навсякъде… Но какво точно станало после с наследника – едva ли ще го прочетеш където-иде било...
Но що касае огледалцeto... Това оставям ti сам da откриеш!

Христо Карастоянов