Спомени за настоящето

В „Спомени за настоящето“ Велко Вълканов изразява своите възгледи относно събития и личности, които са му направили впечатление през последните три години (от 28 януари 2001 г. до 30 декември 2003 г.). Той открито демонстрира политическите си убеждения, проявявайки дълбоката си привързаност към социализма. С типичната си честност, авторът представя портрети на фигури като Г. Димитров, Г. Първанов, Симеон Сакскобургготски, Ж. Желев и Ив. Татарчев и други. В заключителната част на книгата се съдържа философско есе с наименование „Болката като критерий за истината“, в което той споделя дълбокомислените си размисли относно смисъла на човешкото съществуване.