Хуракан

Онези, които вече са се запознали с произведенията на Петър Бакърджиев и са изживели вълнуващите му приключения в Южна Америка, мистичната Индия и Югоизточна Азия, със сигурност ще се насладят на новата му авантюра в Мексико и Северна Америка. За тези, които не знаят, ето списък с останалите книги от неговата серия пътеписи:

- "Двайсет хиляди левги без вода" (2002 г.)
- "Рикша под дъжда" (2004 г.)
- "Върху змийската кожа на пътя лежа" (2005 г.)

След известната "война на тортите" през 1838 година и последвалата френска окупация на Мексико под управлението на нежелания император Максимилиян, тук за дълъг период царуват антипатии към французите. Вероятно единственото слово от техния език, което остава уважавано е mariage - сватба. Това може да се дължи на сватбените оркестри от музиканти, обичани тук като "мариячи". Все още сме далеч от централния площад, но вече срещаме групи музиканти в бели или черни дрехи украсени с пайети наподобяващи тореадорските. Те носят широкополи сомбрера и задължително са въоръжени с малка и голяма китара, тромпет, цигулка и тъпан; понякога добавят допълнителни инструменти или певци.

На тротоара спира стара кола. От нея излиза възрастна двойка и музикантите около тях веднага стават внимателни. Човекът от автомобила повелява жестом към – ей онези с белите ризи; след минута разв激вана жена стои облегната о дървото със сълзи в очите си пред несравнимо представление. Тези улицaн бардове не просто свирят – те преживяват всяко чувство. Сълзите им текат свободно: копнежът сменя скръбта; носталгията достига недостижимото; две китари взаимодействат по сложен начин; възрастната жена стиска здраво ръката на мъжа до себе си – вероятно той е нейният постоянен противник поне пет десетилетия насам; внезапно звучи плачевният тон на тромпета и певецът стъпва напред с ръка поставена върху сърцето си. Всички завършват заедно с него – разплакани сме всички ние отпред... Велика работа!