Пушкин

Поразителен е контрастът между творчеството на Пушкин (1799-1837), което е пример за мярка и елегантност, и бурния му живот, изпълнен с хаос. Неговите бързи любовни авантюри, страстта към хазарта, връзките с декабристите и опитите да се противопостави на властта, довели до заточение по заповед на Александър I заради няколко неподходящи стихотворения; завръщането му след благоволението на Николай I; брака с красива жена, чийто пленяващ поглед крие нейната повърхностност; сблъсъците със силите на реда; светската суета; изстъпления от ревност; анонимните писма и фаталният дуел - всичко това представлява низ от събития в живота на един човек, който не обмисля действията си, но преценява словата си в литературната сфера. Ако беше писал така, както живееше, авторът на „Евгений Онегин" и „Борис Годунов" вероятно нямаше да постигне такова последователство в успехите си. А ако бе живял по начина, по който пишеше – щеше да бъде уравновесен и щастлив индивид. Той не принадлежи нито към едното, нито към другото.

Той е Пушкин.

В мащабната биография своя точна правдивост Анри Троая възражда загадъчната личност на Александър Сергеевич в цялото й богатство – обгърната от великолепието на петербургските салони, тишината на забравени села, коварствата във дворцовите интриги и магията на поетичното вдъхновение. Читателят може да види познатия Пушкин под нова перспектива и многообразна светлина.