Доброто старо време

Желанието ми да пея беше силно, но получих съвети, че е по-добре да не се пробвам, тъй като нямам шанс в тази област. Казаха ми, че с моя глас и външен вид не бива да стъпвам на сцена. Исках също така да пиша и композирам песни, но хората около мен направиха всичко възможно, за да ме убедят да се откажа. Отново чух същото - според тях човек без културен опит като мен няма бъдеще в това занимание. Въпреки това читателите на моите текстове ми подсказваха обратното и днес пиша автобиографията си с убеждението, че не принадлежа към света на писателите или литераторите. Все пак животът ми може би заслужава разказване – казвам "може би". Сега, когато вече нямам много илюзии относно живота си, започвам да си задавам важни въпроси: какъв човек станах? Времето лети стремглаво напред; аз обаче се опитвам да забавя темпото със зрялост и разбиране. Дори измислих свой собствен надгробен камък: „Тук почива най-възрастният от всички“. Когато говоря за старост – имам предвид истинската старост – с бръчки по лицето и побелели коси; макар изглеждайки мършаво отвън, духът ми остава светъл и настроението бодро. Здравословните нокти ще ми помогнат максимално дълго време в борбата с живота – който все още е най-прекрасното нещо за мен до доказване на противното.
Шарл Азнавур