Възречени от Манастър

„Възречени от Манастър" е роман, който разглежда забравената историческа съдба на тракийските бежанци. Авторът Никола Инджов, потомък на българите, прогонени от Беломорска Тракия, представя вековното си родно място, което остава извън границите на съвременната държава, но живее в спомените на днешните хора. Опустошаването на българските територии около делтата на река Марица след Балканската война през 1913 г., изгнанието на цели села по егейските острови през 1921 г. и насилственото разменяне на населението между България и Гърция през 1924 г. са основополагающи моменти за развитието на сюжета. Персонажите в романа олицетворяват „ангелски човеци", които се движат сред нас като отражения от миналото и неотминалия народен живот.