Самостоятелни хора

„Самостоятелни хора“ от исландския писател и нобелов лауреат Халдоур Лакснес представя разказ за значението на независимостта, за избора между това да бъдеш самостоятелен или „самоумрял“, както и за цената на любовта, достойнството и самоуважението. Историята разглежда нормалността в абсурда на живота ни, но най-вече е посветена на свободата, която не може да бъде заменена с нищо друго освен с едно цвете.

Разказът понякога е изпълнен с тънка ирония, а друг път звучи като изразяване на дълбоки чувства — той описва живота на "малкия" човек, който всеки става щом се озове насаме със себе си и своята съвест. Дали това е мистификация? Може би. Лакснес пише своите произведения като „съдбовни истории“, което означава, че те са вдъхновени от реални личности и събития; авторското въображение добавя допълнителна плетеница към сюжета между различните моменти, за да демонстрира как Съдбата играе странни шеги с човека чрез свойствения си хумор.