Камбаната на Исландия

„Всеки мечтае да влезе в Рая, но никой не иска да умре!...“

Небольшая нация от Северните земи е изградили своя държава и история, стремейки се към свобода. Гордостта на народа ги е вдъхновила да преминават през бури, да преодоляват глад и лишения, като същевременно запазват независимия си дух и воля. Този дух ги е направил поети и войни, романтици и авантюристи, които не се страхуват от нищо. Именно той ги е мотивирал да създадат най-значителната литература и поезия в Северна Европа след Античността. Но величието на един народ може да бъде оценено само чрез неговото трагично падение. Вместо да изучават старите ръкописи, хората започват буквално да ги поглъщат! До каква степен можем да стигнем с човешката си природа? Какво сме готови да пожертваме за оцеляване – достойнство или чест? Има ли оправдание за това превръщане в твари, живеещи само под влиянието на инстинктите си? По-страшно дори от всяко друго живо същество – защото именно разумът ни кара тези инстинкти да станат истински зли — задава тези въпроси нобеловият лауреат Халдоур Лакснес в произведението „Камбаната на Исландия“. Въпреки че действието се развива почти 400 години назад във времето, читателят ще забележи удивителна прилика с настоящето и нашите актуални проблеми; а кой знае – може би ще разпознае себе си сред героите...