Тринайсет. Капан за мисли

Миражът се появява от жажда
в пустинята, сред пясъчни думи...
поставете върху вятъра следобеда
от музея на бездушната памет.

Когато изгубиш посоката,
градината е изпълнена с пчели и цветя.
Започвай, пътят те очаква.
Намери възела и после го разрежи.

Остава изреченото слово,
до дясното ми рамо бърза планина
с тихия ромон на бърз поток.

Времето е сянка на момиче,
далечно пристанище ще открием.

(Всеки ред носи емоция от 13-те.)