Витрините на страха. The Show windows of Fear

Витрини на страх

Понякога и статуите изплакват,
когато променят предназначението си.
Закачалки за облекло,
голи просяци зад стъклата
с изкривени, молещи ръце...

Веригите на мълчанието
са прекалено тежки...,
за да оставят новите си дрипи
и да се докоснат до луната.

Силуетите на страха
преминаващи в своя лунен танц...,
усмихнати образи...,
градските светлини,
стичащи се по витрината...
И само едно малко дете,
което ще ги докосне,
озадачено от тяхната красота
отвъд маската на съвременността.

Разперили ръце,
тъжни лунни фигури,
молещи за капка вдъхновение.
Нощта плаче с тях,
но се срамува да погледне
тези неми просяци зад витрините.