Подходящи маневри в мъгливо време

Настоящата антология обединява автори от различни поколения, всеки от които представя уникалното си виждане и личен стил в жанра. В нея са включени 21 писатели, родени преди 1989 година, които споделят опит както от комунистическия период, така и след него. Това общо минало им дава ясни разбирания относно историческите събития.

Чуждестранните читатели вероятно ще открият познати теми като прехода към демокрация след посткомунизма, институционалната и морална обърканост, а също така и новите интерпретации на митове, изградени по времето на комунистическата пропаганда – независимо дали става въпрос за режима на Живков или Чаушеску. След края на комунизма се наблюдават процеси на деконструкция и демитологизация. Румънските и българските писатели споделят сходен интерес към своето комунистическо наследство и търсят истината зад историята, написана под диктата на тоталитаризма. Литературата в двете страни съдържа сатира, дистопични елементи, черен хумор и анализ на социалните кризи чрез автофикции и параболи.

Съвременната румънска литература има много общо с българската; тя изследва идентичността през призмата на европейската интеграция и опити за преодоляване комплексите от маргинализиране. Авторите често пресъздават общество без ясен идентификационен компас, което се стреми да схване новия реализъм с различна степен на успех. Трудността произлиза основно от факта, че колкото усилия да бъдат вложени в разбирането на социалните трансформации, винаги остава неяснотa.

По аналогия с прозата у българските писатели можем да говорим за липса на синхронизация между проявленията в новото капиталистическо общество – един "чудесен нов свят". Основният акцент пада върху дискурса: политикантството спрямо новите реалности; проблематичното забогатяване; триумфът над безцелния еротизъм; етическите колебания; примирението със ситуацията в едно общество с труднопреодолими дефиниции; разрушаването както на историята така и самостоятелността в контекста ни заплашителния свят – който същевременно предлага свобода само мечтана досега.

На въпроса какво правим със свободата получена след посткомунизма? всеки автор предоставя своя собствен поглед. Наблюдаваме усилията им за обновление в прозата си чрез синхронизиране със световната литература посредством възраждане завиден дискурс или необичайни стилистични подходи.