Самоубийството:Начин на (зло)употреба

Сьорен Киркегор твърди, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не е разисквал емоционално и рационално въпроса за самоубийството. Аз също не познавам такъв.

Има индивиди, които действат като истински механизми за обезценяване на собствения си живот. Човекът, който се обича, вижда света като доброжелателен. Още преди два века Гьоте извлече важния урок от житейските несгоди: да бъдем по-малко жестоки – както към другите, така и към самите себе си. По-малката строгост означава по-голяма жизнеспособност и способност за оцеляване.

Любовта към себе си и високата самооценка са непреодолими пречки пред смъртта; те са бдителни защитници на живота. Самоубива се този, който е загубил ценността на собственото си аз – човекът, който вече не се обича.

В произведението „Абсурдът и самоубийството“ на Камю - философ с литературен талант - четем: „Единствено един сериозен философски проблем съществува – самоубийството. Да оценим дали животът заслужава да бъде живян или не означава да отговорим на основния въпрос в философията.“

Тъкмо такова разбиране ще търся и аз; именно тази трудна преценка ще опитам да направя. Ще я формулирам като автор, избрал живота – това вече определя моето отношение към темата. Въпреки предварително зададеното ми мнение все пак има място за размисъл.