Белият слон

Взаимодействието с изгнаниците не само ни позволява да усетим духа на миналите поколения, но и да преразгледаме идеологическата абсурдност, която е представена като национален идеал. За да изразим истината напълно, трябва да вземем предвид не само емигрантите, а особено тези, които, както споменава Бочев, „пред очите ни са създали историята и са оставили следа със смъртта си“. Нека се върнем към времето на деветосептемврийския преврат и да премахнем забравата относно хилядите жертви и имената на 88 мъченици, които бяха отстранени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 г. Много от тях платиха с живота си или дълги страдания за своите граждански убеждения – например Фани и Чавдар Мутафови, Димитър Шишманов и Михаил Арнаудов; много от тези личности продължават да живеят благодарение на публикациите в „Захарий Стоянов“. След това идват вътрешните емигранти; значителна част от тях имат дълбока връзка с творческите идеи на Бочев – той многократно споменава в произведенията си Константин Павлов, Иван Радев, Николай Кънчев, Христо Фотев и Георги Мишев. Не трябва да разделяме всички тези интелектуалци - автори на "несъгласни думи", тъй като те оспорват фалшивия канон, тоталитарната утопия и насилието. В уникалния храм на опозицията срещу догмата важна роля играе лъчението и пророческия глас Георги Марков; неговият най-добър интерпретатор остава близкият му приятел Димитър Бочев.
– Георги Цанков