Ветровете ни мраморни

На пръв поглед книгата изглежда дебела, но всъщност съдържа две отделни истории.

Първата част представлява обикновен разказ за живота в едно село, където скулптор работи. Около него бушуват страсти, желания и дори убийства. Той създава произведения на брега на река Дунав по проект, финансиран от Европа, който включва десет европейци и трима българи. Проектът се реализира във всяка страна от континента и предизвиква много шум. Скулпторът е признат за най-добрия в региона. Въпреки това, тази книга не възхвалява Европа така както може да се очаква; напротив - подчертава как големите човешки обединения губят своята индивидуалност чрез унификация. Европейският континент е толкова разнообразен и многолик, че запазването на автентичността на различните места го прави далеч по-интересен отколкото неговата стандартизация.

Втората нишка в романа представя десетте най-влиятелни европейци от 20-ти век, главите следват една след друга и са допълнени с три значими фигури от България. Изборът им безспорно е бил труден; всяка глава предлага интересна информация за тези известни личности. Например Борис Христов започнал обучението си като баритон вместо бас... Заради това години наред хората били изненадани от мекотата на гласа му – дълбок и мощен звук, но все пак ненарушаващ спокойствието в операта. Това води до осъзнаването му като баритон.