Да

В романа на Николай Табаков всичко – героите, мислите, обстоятелствата, причините и последствията, както и сюжетните линии – е внимателно организирано и свързано в контекста на комплексната човешка мотивация. Над всичко това се извисява познатата концепция за смисъла на живота. Въпреки това персонажите не са обикновени; те представляват необичайни индивиди, повлияни от мястото си – планината. Там времето тече по различен начин: градът е далеч; планината предлага друга цивилизация с по-бавен ритъм на живот, където птиците летят бавно, щъркел може да падне през комина в дома ти и глиганът изглежда като товарен влак. Жените могат да привлекат мъжките погледи към себе си подобно на лепило.

На теория сюжетът постоянно проектира основната идея за смисъла на живота върху своите герои. Кумчо Вълчо намира смисъл в служенето и наблюдението (въпреки че се влюбва в невероятна жена); Камен Енев е посветил живота си именно на лечението – но не го разбира напълно и го търси сред висините на битието. Той издирва принципа, докато ежедневно демонстрира конкретизацията му; другият герой Веселин от Масларите така и не успява да открие водещия мотив за себе си – започвайки от спорта, преминавайки през омразата до отказа от милостта в душата си, той стига до фалшивото прозрение, че парите могат да купят онова което не подлежи на продажба.