Няма да е все така

Романът разглежда както силата на човека, така и неговата уязвимост, крехкост и беззащитност. Един от героите задава въпрос: „Дали историята винаги ще претърпява промени? Човек си отива, друг го заменя. (…) Дори тези, които създават историята или я преподават, напускат този свят. А вечната история продължава да се развива зад техните гръбове и затваря врати. Господи, нима няма ли за миг да спреш?“

В творбата „Няма да е все така“ Николай Табаков предлага съвременен стил на писане, който комбинира лирични и психологически елементи с иронични анекдоти. Въпреки че разказът следва определена последователност, той не притежава епичен характер; вместо това залага на асоциативността, повторенията и цикличността в повествованието. Използвайки иронията — понякога дори гротеска — Табаков наблюдава света през погледа на своите персонажи с нужното дистанциране, което му позволява трезво да оцени социално-психологическите им изменения.