Синята гора

Яркият език служи като примамка и изкушение, вечен водач в тази (необичайна) страна на чудесата. Пред невежия читател се разкриват гъстите гори на нашето самочувствие, планинските върхове на предразсъдъчната ни увереност, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в персонажите, без колебание заемаме позиция, понякога отричаме с тревога или съгласно приемаме ситуацията; често плачем, но повече се смея. Пътеките на живота са неравни и извити, провокативни и стръмни – далеч от удобството. Запитваме се какъв е смисълът.

Точно това ни поставя не само в реалността на сериозните размисли на човешките същества, но представя пред нас онзи вечен личен въпрос: Дали да бъда или да не бъда?

Въпросът е сложен. А отговорът – ако решим да го потърсим.

Една разходка из гората.