Едни и същи думи. Останали стихотворения

На остров Кондау в Индокитай имах разговор с човек, който е получил присъда на три години смърт, но е бил спасен от събитията, разтресли света през 60-те години. Тази присъда се изпълнява от палач и лекар. В началото на първата година палачът идва при осъдения и му отсича първото прешленче на палеца на крака. След него пристига лекарят, който спира кръвотечението и лекува раната. Когато раната заздравее, палачът се връща и отсича второто прешленче. Процесът продължава по същия начин: същият палач и лекар в еднаква последователност - до таза, после пръстите на ръцете, след това ръцете до китките, лактите и раменете. Човекът не умира благодарение на това, че лекарят винаги е следвал действията на палача; той зараства рана след рана – диша, наблюдава околния свят и говори... Изчислено е обаче, че в последния ден от третата година палачът ще дойде сам да отсече езика му. Няма никакъв лекар способен да спре кръвотечението от устата.
И така човекът най-накрая умира. Всеки един може да бъде осъден по подобен начин – когато му вземат езика или възможността да изразява себе си чрез слово. Замисляме ли се ние как този "палач" броди сред нас и един ден ще дойде без медицинска помощ? (Никола Инджов)