Възречени от Манастър

В крайна сметка, моето призвание като писател е свързано с вечната памет и желая българският народ да се разпознае в отражението на своите велики предшественици, от които черпи сила и вдъхновение! Стремя се българинът да помни, че след Кирил и Методий не може да бъде безразличен или глух; след Паисий Хилендарски - невежа; а след Христо Ботев - роб. Искам той да осъзнае, че макар историята обикновено да я оформят победителите, именно победените сътворяват нейния дух – било то по време на Априлското въстание, Илинденско-Преображенския бунт или Балканската война; през 1923 година в Мъглиж и Саранбей, през 1990 година във всяка сфера и през 1997 година пред Народното събрание! Аз принадлежа към губещите страни и затова вярвам, че литературата трябва да напълни историята с образи на обикновените хора; без тях хрониките на времето щяха просто да бъдат сбор от дати и останки от царе...
Никола Инджов