Корените на небето

Романът е издаден през октомври 1956 година и същата година печели престижната награда "Гонкур". Често го наричат „екологичен“, но по времето на неговото публикуване мнозинството от обществото не обръща внимание на въпросите за опазването на околната среда, а малцина разбират значението на термина „екология“.

„Смятам, че той беше човек, който в своята самота достигна нива, недостъпни за другите - истински подвиг. Когато става дума за рекорди в самотата, се оказва, че всеки от нас носи шампионско сърце.“

Тези думи относно главния герой Морел обобщават съдбите на всички останали пътници в историята на романа. Техните житейски маршрути се пресичат в централната част на Френска Екваториална Африка през началото на 50-те години на XX век. В творбата оживяват множество незабравими персонажи, вдъхновени от Ромен Гари и борещи се яростно с корените си – толкова многобройни и разнообразни в своята красота; а някои от тях са дълбоко вплетени в човешката душа.

„В 'Корените на небето' направих силен протест срещу масовото избиване на слоновете и против ловците... Темата бе основно защитата природната среда – т.е. нашата свобода."

– Ромен Гари