Виното на мъртвите

Този дебютен роман, въпреки че е написан от неопитен автор, който все още търси своята идентичност, не му липсват достойнства. Той се състои от трийсет и седем разказа, но текстът е единен; разделението на двайсет и две глави е направено от френското издателство. В произведението ясно личат различни литературни влияния. Зловещата история за приключенията на главния герой Тюлип, който случайно попада в подземията на гробище, включва фантастични елементи и остри критики към френското общество между двете световни войни. Нейните мотиви напомнят за творбите на Едгар По, „Нос“ на Николай Гогол, историите за Барон Мюнхаузен, персонажите на Балзак и „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Франсоа Рабле. Освен това присъстват влияния от пиесите с Татко Юбю на Алфред Жари и текстовете на Маркиз дьо Сад. Стилово доминира влиянието на Луи-Фердинан Селин.

„Виното на мъртвите“ става публично достояние във Франция едва през 2014 година по повод стогодишнината от рождението на автора. Гари не успява да публикува романа си като млад писател; в него обаче вече може да се види целият потенциал, който той ще развие в следващите си произведения – затова това първо творчество може основателно да бъде считано за ключ към всичките му литературни изрази с многобройните самоличности. Авторът никога не се отказва от този свой труд и интегрира цели пасажи в по-късните си романи.

След смъртта си Гари продължава да впечатлява читателската аудитория със своето уникално присъствие в литературата през ХХ век чрез „Виното на мъртвите“. Това произведение показва как един автор може да запази младежкия си стил през цялата кариера. Богатството заложено в началното му произведение значително се увеличава с последвалите романи; читатели любители на неговото творчество ще открият радостно оригиналният източник зад творческия подем у този забележителен писател при четене именно „Виното на мъртвите“.