Залезът на Запада Т.2

Шпенглер възприема и разбира света основно като история. Той счита, че именно такова е съвременното осъзнаване на действителността. Според него бъдещето ще принадлежи единствено на това отношение към света. За нашата епоха е характерен динамичният подход, а само концепцията за света като история притежава тази динамика. Природата обаче остава статична. Шпенглер поставя в контекста две противоположни категории - природата и историята, които представляват различни начини за интерпретация на света. Докато природата се разглежда в пространствени рамки, историята се свързва с времеви аспекти. Когато анализираме света през призмата на причините, той ни изглежда като природа; но когато го погледнем от гледната точка на съдбата, той придобива исторически аспект. Според Шпенглер разбирането на историята чрез съдба е особено вярно – тя не може да бъде уловена чрез простото изясняване на причините. Само фокусът върху съдбата позволява по-дълбоко проникновение в конкретните ситуации. Вярно е и твърдението му относно античния човек: гърците са виждали света предимно статично; те са схващали реалността като природа или космос, без да имат понятие за историческата перспектива.
Николай Бердяев, "Предсмъртните мисли на Фауст".