Животът на философите

За личността на Диоген Лаерций почти не се знае нищо. Дори произходът на името му Лаерций остава неясен, въпреки че някои го свързват с малоазийския град Лаерта, споменат от Стефан Византийски. Вероятно неговото произведение „За живота и ученията на философите" е написано към края на III век от н.е. Преди това той публикува сборник с епиграми, посветени на смъртта на известни личности, наречен „Pammetros", заради разнообразната метрика в него.

Ясно е, че „Животът на философите" представлява компилация. В него можем да открием интересна система за подреждане на философите и техните школи според произхода им. Според Диоген Лаерций всички философски течения могат да бъдат разделени само в две основни традиции - йонийска и италийска. Той определя Талес и Анаксимандър като основатели на първата школа, а краят ѝ вижда в Академията и Стоата. Италийската школа пък била основана от Питагор и стига до школите на Демокрит и Епикур. Не изглежда вероятно Диоген да е чел много от цитираните произведения; по-скоро той ги е получил индиректно чрез трети или четвърти източник. Все пак авторът разполагал с обширен анекдотичен материал от времето си.

Наистина значителни автентични данни Диоген включва главно в десетата книга (за Епикур). Забележително е как предпочита анекдоти и умело успява да извлече характерните черти както на отделните философи, така и тяхната школа – именно тук се крие голямата литературна стойност на творбата му. Най-вероятно тя не е завършена напълно, тъй като многократно връзките между различните части прекъсват. Ценното при избора му в съчинението е възможността читателят да погледне върху философската традиция през призмата na тази далечна эпохa.