Смях в тъмното

В Берлин, Германия, някога живял човек на име Албинус. Той бил заможен, почтен и щастлив. В един момент обаче решил да напусне съпругата си заради млада любовница. Обичал я, но не получавал взаимност и животът му завършил tragично.

Още в самото начало на „Смях в тъмното“ се намеква за развръзката, но читателят не е напълно подготвен за шокиращия финал на последната страница. Романът е написан първоначално на руски между 1932 и 1933 г., носещ заглавието „Камера обскура“, а Набоков го адаптира на английски през 1938 г. поради недоволството си от качеството на предишния превод от 1936 г. Оттук произлизат двете известни названия на творбата. „Смях в тъмното“ разкрива нови аспекти от литературата като игра и взаимодействието с литературните форми – теми, които Набоков ще продължи да развива в следващите си произведения.

Камера обскура представлява ранна форма на фотоапарат и проектор – леща, която възпроизвежда образи чрез сенки. Затова текстът съдържа двойственост между фотографското улавяне на моменти и кинематографичното представяне на сцени (романът е адаптиран във филм от Тони Ричардсън) до кулминацията със сценични инструкции към края. Действията се разиграват между тези корици, сред тъгата – заповядай вътре, читателю: вратичката е открита!

„Смях в тъмното“ е жестоко малко произведение — една от онези книги... които нито могат да бъдат осакатявани или допълвани без вреда.
The London Times Literary Supplement