Виж Арлекините!

– Погледни арлекините!
– Какви арлекини? Къде са?
– Те са навсякъде. Виж около себе си. Дърветата представляват арлекини, а думите също. Обстоятелствата и обобщенията също могат да се нарекат арлекини. Събери шегите и образите на едно място – ще получиш трети арлекин. Хайде, не губи време! Създай света! Изгради действителността!

Текстът е от последния роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), публикуван през 1974 г., който има илюзорната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред лицето на старостта решава да преразгледа живота си - различните съпруги, ранните му творчески опити, слънчевите дни по Лазурния бряг с местната златна младеж, Париж и емигрантската общност, Америка и академичните среди, множество любови, успехи, страхове и разочарования; дори Ленинград от шестдесетте години с хотелите със заплашителни камериерки... Низ от случвания и образи, които за кратко изпъкват ярко преди като арлекини да изчезнат от сцената.

„Набоков пише прозата по единствено правилен начин – с величие!“
Джон Ъпдайк

„Усещанията в произведенията на Набоков са удивителни – пълноценност и вдъхновение! По този показател той няма равен сред съвременните писатели. Всеки прочит на неговото творчество е истинско стимулиращо преживяване за ума и въображението както в естетически план така и в чисто чувствен аспект. Ако литературата може да предостави нещо близко до абсолютното удоволствие за сетивата , то това определено става чрез прозата на Владимир Набоков.“
Мартин Еймис