Немска класическа философия

Немската класическа философия, която започва през 1517 г. с 95-те тези на Лутер и превода на Библията на достъпен език, както и със селските въстания и стремежа към общностна собственост, представлява важен аспект от световноисторическите трансформации. Чрез примери от живота на философите, сравнения и пояснения относно основните концепции, както и многобройното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг и Хегел - заедно с техните последователи и критици - тази философска традиция се представя у нас в цялото си разнообразие. Включени са преводи на някои от най-влиятелните им произведения. Целта е да се преодолее хроничната идейна болест, която задушава биографичната реалност с фикцията за вечността. Понятието за светоглед при Кант преминава през динамиката на действието при Фихте до тъждеството между природа и разум у Шелинг; след това достига до отрицанието на съществуващото при Хегел – всичко това води до нравствената идея в контекста на държавата и междучовешките отношения според Фойербах чрез любовта. Така се подготвя пътят към революционната промяна, изразена в "Манифеста" на комунистическата партия от Маркс и Енгелс.