Речник на прехода

В този текст са систематизирани и частично обяснени термини, свързани с феномени и лица, които са добре познати (често до крайност) на повечето български граждани, независимо дали са пълнолетни или непълнолетни. Те са потребители на културни, субкултурни и медийни продукти и често жертви на социалните мрежи и нереалистичните мечти. Поради това не е особено необходимо да имаме речник; освен че той може да бъде безкрайно допълван, по своята същност е временно явление – дори когато се обръща към бъдещи читатели и изследователи на отминали времена; такъв речник представлява опит за предаване на преходността. Основният акцент тук пада върху непрекъснатите промени в хроничния преход след 1989 година. При много от обясненията се използват стари значения, които вече трудно могат да бъдат разбрани, както и асоциации от забравени периоди с новопоявили се словосъчетания. Зад разглежданите думи изпъкват преходни концепции, образи и личности, в които човек може да види отражението си (за себе си) или да задълбочи саморазмислите си (в себе си), дори когато огледалото е изкривено (по самата му природа). Въпреки това именно кривите огледала понякога помагат по-ясно да осъзнаем различията в чертите на времето – лишено от маскировка и претенции за чиста – а следователно проста – истинска история.