Индивидът, смъртта, любовта

Какво означава за един грък от Античността да бъде верен на себе си? Как се проявява уникалният характер на индивидите през живота им и какво остава след тяхната смърт? Елинистът, подобно на всеки друг антрополог, задава тези въпроси и открива нещо парадоксално. Полисна Гърция, известна с градовете си, предоставя възможности за развитието на личността в социалния контекст; въпреки това, човешкото същество не се разкрива като индивидуалност в модерния смисъл – със самосъзнание, чиято тайна е недостъпна за всички освен за самия човек. Религията на полиса също така не е дарила никого с безсмъртна душа, която да запази идентичността му в отвъдното.

Обяснението може да се намери в обществото на лице-в-лице, където културата изисква чест и срам; тук конкуренцията за слава оставя малко място за понятието дълг и напълно игнорира идеята за грях. В такова общество всяко съществуване е постоянно наблюдавано от другите. За да познае себе си, индивидът трябва да види отражението си в очите на отсрещния. Тази огледална игра между аз-а и другия осигурява взаимно допълване между идентичността и различието.

Чрез разнообразни подходи и под различни ъгли по поставените теми, десетте есета обединяват общата идея: как можем да изградим собственото „аз“ в хармония с другия?