Изкуството на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България

Съществуват само няколко изследвания, които внимателно анализират процесите в съвременното българско изкуство. В книгата на изкуствоведката Галина Лардева се поставя въпросът как от средата на 80-те до началото на 90-те години на XX век художествените практики започват да напускат традиционните платна и цветове, преминавайки към акцентиране върху процесуалността, перформативния жест и публичността. Тук се обсъжда възникването на нова перспектива за разбирането на изкуството, при която произведението губи своята "изобразителност" и вместо това насочва вниманието си към контекста, в който то е създадено. Промяната не касае единствено средствата за изразяване, а по-скоро начина на виждане - проблематика, която досега не е била обект на задълбочени проучвания.

Книгата включва широк набор от текстове относно изкуството през този период, както и рецензии и статии с практическа стойност. Лардева използва тези материали като основа за изграждане на цялостен исторически преглед относно концепцията за изкуство в разглеждания времеви интервал. Разбирането за „новите форми“ протича в една разнообразна и неподготвена рецептивна среда - което представлява не просто откритие; това служи като отправна точка за описване на тази сложна ситуация.

Понятието „неконвенционални форми“ напомня Колумбовото откритие - тъй като зад значимостта му стои объркване относно самия предмет или понятието. Фактът, че няма строго определени конвенционални или неконвенционални формати е толкова доказуемо (по аналогичен начин) колкото фактът, че Америка не може да бъде наречена Индия. От тези очевидни истини произлизат множество нагласи и разбирания, които книгата „Изкуство на прехода“ систематизира във своя анализ.

Тази детайлна панорама притежава интелектуална радикалност и предизвикателство спрямо безусловното приемане на свидетелства и факти.

Борис Минков