Господарят на душите

В романа "Господарят на душите", Ирен Немировски рисува портрета на един от многото “емигранти”, които пристигат от източна Европа между двете световни войни, носейки в сърцето си силната мечта за успех.

С леко, но проницателно перо, тя разкрива суетния валс на амбициите и точно описва социалния и интелектуален хаос на времето.

Ница през 1920 година. Младият лекар Дарио, изпълнен с глад и стремежи, се съгласява да извърши нелегален аборт на самоуверена авантюристка от Ню Йорк с цел да спаси живота на жена си Клара и тяхното бебе. Това е шансът му като син на скромен търговец с гръцки и италиански произход да оцелее сред бездушните богаташи в града. С течение на годините натрупвайки дългове в Ница, той най-накрая измисля гениално решение за промяна в съдбата си: чрез манипулиране със свежата психоаналитична теория става модерен шарлатан – странен „господар на души“, който успява да се издигне социално, но какви са последствията...

В "Господаря на душите", роман публикуван по части през 1939 година в Gringoire, Немировски представя образа именно на тези иммигранти с техните горещи надежди за успех.

--------------------------------------

Аз се чувствам като диво животно, изгубено далеч от своя дом. Никой не би нахранил моите близки освен ако не го направят сами… Чуваше коментарите: „Но вие сте тук толкова време!... Вие почти принадлежите към нас!..” Тази дума „почти” означаваше цял свят от неизказани чувства и болезнени преживявания за него. Без приятели или роднини беше напълно самотен; нищо не можеше да му даде усещането за правото му да бъде там. И против волята си той се възприемаше като звяр излязъл от мизерията - винаги готов да защитава себе си.

Тях им трябва само един изповедник – някой познаващ тайните им недостатъци; който може да ги слуша и след това дарява опрощение... Да задоволи нуждите им! Ето какво искат… Първо трябвашe усмиряване после подтикване… Единственото ми бъдеще е това нa шарлатана – каза той – който ще развива пороците и проблемите у заможните хора както обработваме земята…

Дарио трябвало също така da срещне мълчаливата или откритата неприязън у френските лекари и чуждестранните психиатри, обвиняващи го че променя методологията им само за собствена изгода.

Страхувам се най-вече от бедността. Не само защото я познавам лично; поколения пред мен са я преживели... В мен живее редица гладуващи духове - те никога няма да бъдат удовлетворени! Аз никога няма da бъда достатъчно обичан или уважаван! Бедността е ужасна! Нищо по-грозно не може човек da преживее!

Създаден съм от тъмнината — тинята na Земята ме оформя; небесата не ми интересуват — аз желая благословии oт този свят!

Елинор влиза при него.
- Синът ти ли отсъства?
- Да... Замина.
- Ох бедният Дарио!
— Ще се върне — отвърнал Дарио. — Заради наследството."