Училище за глупаци. Роман

„Училище за глупаци” е очарователна и трагична книга, която оставя дълбок отпечатък.

Владимир Набоков описва „Училище за глупаци“ като нещо подобно на учебник и смята, че би било полезно той да стане задължителен за студентите по творческо писане. Според него, ако организираме конкурс за най-добра дебютна белетристика, това произведение със сигурност ще спечели първо място. То представлява стандарт и енциклопедия на първоначалния опит в литературата, задавайки високи критерии както за красота, така и за възможности в бъдещия живот.

Саша Соколов споделя: всичко се случва естествено – пише интуитивно, без усилие. Той усеща как някакъв друг механизъм работи вместо него; контролира единствено скоростта на процеса - може да го забавя или ускорява. Не се определя като част от конкретен литературен стил и не му е важно дали това има значение. Най-важното е самият акт на писането.

Саша (Александър) Соколов е роден през 1943 година и завършва журналистика в Московския университет. През 1975 година напуска Русия и се установява във Виена, а след година заминава за Съединените щати. Там с помощта на Владимир Набоков излиза неговият дебютен роман „Училище за глупаци“, написан през 1973 година, както на руски, така и на английски език от издателство „Ардис“. Следват още два романа – започнатият преди време в СССР „Между кучето и вълка“ (1980) и „Палисандрия“ (1985). Популярността му сред американските читатели расте значително; основава се фонд в негова чест , провеждат се конференции посветени на неговото творчество и литературния авангард. Соколова получава редица награди като тези от Асоциацията “А.Бели” (1982), списание “Октябрь” (1986), наградата "Пушкин" от Германската академия по изкуства (1996) между много други отличия.