Богатството е сянка на облак и още над 400 индийски пословици и поговорки

Индия представлява една от най-големите нации в света, заемайки седмо място по площ и второ по брой население. Тази страна разполага с хилядолетна история и е дом на множество народи, племенни групи и етнически общности, които говорят различни езици и притежават разнообразие от култури и религии. Затова не е учудващо както богатството, така и многообразието на индийските пословици; казват, че колкото са хората там, толкова са и поговорките им.

Тези, които познават индийската култура, няма да се изненадат от паралелите между техните пословици и българските нагласи за живот. В тях трудът играе важна роля (трудолюбието се смята за дясната ръка на съдбата), търпението също получава признание (плодът на търпението е сладък), докато бързината (бързата работа принадлежи на дявола) или мързелуването (мързелът е братовчед на смъртта) не са одобрявани независимо от оправданията за тях (ако има желание да свършиш нещо, винаги можеш да намериш начин); бедността носи със себе си редица проблеми (бедността поражда конфликти), но богатството само по себе си не гарантира щастие (колкото повече пари – толкова повече тревоги). Истинското удовлетворение идва единствено отвътре (доволството е най-висшето щастие); спестовността се счита за добродетел (по малко всеки ден - ще постигнеш големи резултати), но скъперничеството изглежда негативно оценявано (дяволът поглъща парите на алчния); жените понякога получават похвала (в места където жените са уважавани живеят богове), а друг път срещат критика (парите, жените и земята причиняват всички злини).

Много индийски пословици обаче показват значителните цивилизационни различия; те често включват басни или анекдоти , което прави интерпретацията им сложна задача. Най-добро разбиране предоставя Мона Каушик - преподавател по хинди в СУ "Св. Климент Охридски".