Orphica Magica I

Книгата представя орфическата магия в контекста на широко обсъжданите въпроси относно магията като цяло. В нея за първи път е събрана и анализирана обширна изворова база, включваща магически папируси, текстове от антични гръцки и латински автори, заклинания върху златни, костени, глинени и оловни плочи, керамика и епиграфски материали.

Авторът прави преглед на развитието на устния орфизъм в Микенска Гърция и Тракия до края на второто хилядолетие преди Христа въз основа на многогодишните си проучвания. Обсъжда как той функционира в региона през 6-5 век преди Христа, както и формирането на литературен хеленистичен орфизъм по това време. Споменава се за упадъка и профанизацията както на устната аристократична доктрина, така и на философските учения след 4 век преди Христа. Освен това се разглежда интегрирането на древната мистериална народна религия във фолклорното християнство между 1-4 век след Христа с остатъците й все още налични в Югоизточна Европа днес.

Александър Фол преминава от старогръцкия към тракийския орфизъм - от литературния (полисния) към устния (етносния), подкрепяйки тезата си за Орфей като символика за стремежа към индивидуално познание; „орфик“ е носителят на този опит, вдъхновен от светлината на вярата; а „орфизъм“ представлява специфичен тип поведение свързано с учението. Докато етносният тракийски орфизъм предлага завършен мироглед, елинистичният такъв има митологично основание. През 4 век преди Христа разпространението на орфическите вярвания се увеличава значително, което води до тяхната профанизация. Именно тогава започват да възникват въпросите около Orphica Magica – умението да се принуждават боговете да действат според желанията na призоваващия ги.