Великото пътуване. Избрано

Лирическият герой на Слав Хр. Караславов е в синхрон с времето, в което живее, и затова не се задържа при традиционното рало или звуците на кавалите. Той отбелязва шума от комбайните, радва се на напредъка на страната си и страда за миграцията, която опустошава селските райони, въпреки че осъзнава естествения характер на тези процеси. Поетът притежава силна гражданска позиция и презира подлостта, завистта и егоизма; стреми се към високи идеали. След промените от 1989 г., в постумно публикуваната си книга, той разкрива цялото лицемерие на съвременната действителност, където липсват както обещаната свобода, така и хвалената демокрация. С чуждост към игрословията и псевдомодернизма, Караславов продължава да развива поетичния си талант като изразява дълбочината на лириката си. В едно от стихотворенията си споделя: "Живея в песента и с песента", което до голяма степен разкрива неговото истинско аз като творец.