Градината на очакванията и отсрещната врата

Някога една радиожурналистка ми предложи да избера песните за предаването, в което трябваше да водим разговор на интелектуални теми. Избрах няколко от любимите си парчета, осъзнавайки, че те не са свързани помежду си, но все пак бяха важни за мен. Притеснявах се дори, че не съм включила повече песни. Самото предаване обаче ме разочарова; вместо имената, които посочих, бяха подбрани различни парчета – непознати и почти неприятни за мен. Освен това добавиха малко ранна опера, която изобщо не очаквах.

След края на предаването журналистката сподели: „Кристин, не предполагах, че изборът ви е толкова посредствен и немузикантски. Това просто бяха хитове! Предишните гости избираха джаз или класическа музика...“

Така разбрах какъв беше проблемът: моят вкус е трябвало да бъде взет под внимание от любезност, но всъщност бе коригиран и повдигнат до стандартите на шоуто. Радио екипът явно се притесняваше за стила му и предприе действия по неговото опазване.

Чувствах тъга не защото смятах, че слушателите ще бъдат по-доволни с „моите“ песни – аз нямам музикално образование и никога не съм считала себе си за конкурент в композиционен план спрямо други невидими участници. Тъжно ми стана единствено защото попитаха коя е моята музика.

Ако имате страх от нежелание или недоволство у другия човек относно вашия вкус - най-добре не питайте. Но ако сте готови да приемете човека такъв какъвто е - задавайте въпроси без резерви. Нека само да избегнем лъжата относно онова, което обичаме; иначе може би един ден ще се окажем сред чужди предмети и няма да можем истински да се пробудим.