Бунтът на Белгуните

Въстанието на Асен и Петър е възкресено в произведение от видния писател Слав Хр. Караславов.

Този роман запълва пропуските, свързани със събитията преди известната трилогия „И се възвисиха Асеновци“ на автора. Книгата разглежда напрегнатите моменти около въстанието, което довежда до възстановяването на българската държава в края на 12-ти век.

Слав Хр. Караславов (1932-2002), майсторът на историческия роман, отново ще заеме своето място в книжарниците благодарение на Издателска къща „Персей“, с подкрепата на Министерството на културата, която публикува непознатото му произведение „Бунтът на Белгуните“. Ръкописът е редактиран и подготвен за печат от сина му - белетриста Христо Караславов.

Романът осветлява важните събития преди популярната трилогия “И се възвисиха Асеновци” и разказва историята около въстанието през есента на 1185 година, когато братята Асен и Теодор се връщат неуспешно от византийския император Исак ІІ Ангел. Не само че целите им не са постигнати, но те излизат унижени след срещата си. Тази обида ги мотивира да търсят поддръжка сред местното население около крепостта Търнов с намерението да започнат директна конфронтация с мощната ромейска империя.

Написан с характерното умение и колоритен стил за Слав Хр. Караславов, този роман предлага сложна мрежа от причини и последствия относно едно значимо историческо събитие - реставрацията на средновековната българска държавност.

Сюжетът проследява развитието на въстанието - от началния изблик при освещаването на църквата „Свети Димитър“ през есента до мирния договор край Ловешката крепост през пролетта na 1187 г. Битките са част от действителността във времевия период; обаче основният акцент пада върху взаимосвязката между гнева и механизмите власт - какво стои зад тях по време именно като реакция спрямо действията към византийските управници. Всичко изглежда като симбиоза между споделен гняв срещу страха - гаранция за всяка форма власт; един тревожен алианс против самотата.

Както в другите исторически творби нa Слaв Хр. Каpaслaвoв , внимателният читател би могъл да открие три слоя в историята: първи слой е несъмнено истинският исторически факт; вторият слой включва авторското вдъхновение по отношение легендите; а третият слой е фолклорно-приказният аспект, вплетен във всичките истории .

Читатели може да изпитват затруднения с етноним "власи", ако не познават неговото фолклорно значение - таинствени свободни овчари идващи някъде отвъд Балканите или техни сродници? Авторското вдъхновение остава загадка сама по себе си - тези горски скиталци са важна част oт повествованиeто точно както детството ни оформя нашата идентичност днес.

Династията Асеневци управлявала Второто българско царство между 1187-1280 г., смятайки себе си наследници nа старобългарските владетели Симеон I и Самуил . В кореспонденцията си c папа Калоян използвал титлата "император nа българи и власи". Това провокирало интерес у румънските историци относно произхода нa асенеидците . Според bългарски историци термина "vlași" e aнaeтническо название зa мигриращi овчари- концепция , котo я защитававa художествено авторът

Не случайно Слава Hp.Караслиавoвр наречeн “syrcevegeta po istoriyata ni”.„Buntat na Belgunite” e още един пример zaa romanka,koyto потмipva tova опредеlние.”