София- Берлин

Съмнителни лица в метрото

Казаха, че е възможно да има атака в метрото, затова трябва да бъдем особено внимателни. Започнах да търся злодея и във всеки човек виждах заплаха.

Първият беше с черен мустак - чудех се какво ли носи в раницата си? Следващият ми напомняше на влак, който пътува по границата между Пакистан и Индия.

После видях един мъж, който изглеждаше сякаш блажено спи; представях си го как язди базука в Сахара. Надписът на тениската му не беше ясен за мен, но успявах да разгадая "kami... ka... ze".

Имаше и друг човек до него, от когото усетих нуждата да съм предпазлив – той изглеждаше леко подут, като че ли носеше експлозиви. Вече осъзнавам: страхът ме кара да остана човечен и ми помага да виждам зомбита у всекиго.

В момента този отсреща наблюдава подозрително мен. Разбирам колко сме всички достатъчно мрачни и се взирам в стъклото – с последна доза недоверие – „Ами ако моята раница избухне?“