След добродетелта

Тази книга е резултат на дългогодишно размисляне относно недостатъците в предишните ми изследвания по морална философия и на растящото ми недоволство от представата за "моралната философия" като отделна и независима дисциплина. Основен акцент в повечето от моите ранни творби (Кратка история на етиката, 1966 г.; Секуларизация и нравствено изменение, 1967 г.; Против автопортретите на епохата, 1971 г.) бе необходимостта да използваме историята и антропологията, за да разберем разнообразието от морални практики, концепции и представи. Идеята, че моралният философ може просто да анализира възприятията за нравственост само чрез размишление в комфортната обстановка на Оксфорд или където и да било другаде сред своите сътрудници, е безполезна. Не намерих основателна причина да променя това мнение. След миграцията си в Съединените Щати осъзнах, че ситуацията не се променя независимо дали комфортът идва от Кеймбридж или Принстън. В процеса на утвърдяване на многообразието и хетерогенността на моралните понятия стана ясно, че аз самият съм свързан с оценки относно конкретните идеи и практики. Например опитах се да предложа обяснения за развитието и упадъка на различни системи на ценности; освен това беше очевидно - както за мен така и за другите - че тези мои исторически и социологически анализи са основани върху определена стойностна позиция. По-специално изглеждаше, че съм твърдял как природата на моралната общност в модерното общество вече не позволява прилагане на универсални моральни критерии такъв начин както преди – което считам за значителен проблем! Но ако моят анализ действително е верен, към какво мога тогава самият аз да прибегна?
Аласдър Макинтайър