Достопаметни дела и слова. Избрано

**HISTORIA MAGISTRA VITAE в "Девет книги достопаметни дела и слова" на Валерий Максим**

Валерий Максим не е сред най-значимите автори на римската проза, което се потвърдва от малкото биографични данни за него. Времето на неговия възход може да бъде точно определено – по време на управлението на Тиберий (14-37 г.). Самият той споменава в произведението си за скромните си финансови средства и добротата на известния Секст Помпей. Обаче след това нямаме информация относно произхода му (предполагано свързван с рода Валерии) или образованието му, както и за живота и смъртта му. Единственото сигурно свидетелство остава „Девет книги достопаметни дела и слова“ – компилация от исторически примери, предназначена основно за училища по красноречие и практикуващи оратори.

Основните източници на историческия материал, използван в творбата му - понякога неточно или критично - са Тит Ливий, Цицерон (споменати само веднъж), Салустий, Помпей Трог и други аналисти като Целий Антипатер и Валерий Анциат; вероятно също така включват трудовете по римските древности на енциклопедиста Марк Теренций Барон. Идеята да бъдат добавени разкази за чужденци не е новаторска идея от страна на Валерий Максим; тя вече присъства в историографската традиция още предишния век чрез бароновата поредица "Хебдомади" и биографиите написани от Корнелий Непот.

След краткия предговор, който комбинира информация относно целите на творбата с похвали към принцепса Тиберий, композицията преминава през низходяща градация: започвайки с най-висшето отношение между човека и боговете – религиозността. Първата книга обединява примери как хората уважават или пренебрегват боговете, обсъждайки фалшива религиозност και различия във вярванията; тук се разглеждат също птицегаданията, поличбися знаменияและ чудеса. Втората книга акцентира върху човешките взаимоотношения – церемонии και задълженията των магистратите през Републиката , военната тактика و обичаите им , завършвайки със славословия към величието על Рима като мост към третата книга . А именно тази трета част вместе με четирите последвалии сосредоточава вниманието върху човешкия характер — основно добродетели—изразявани чрез постъпките либо словесните действия как настоящих римляне , така же представителях чужди народности : храброст , търпение , устойчивост … до справедливост .

Последният раздел шеста книга “За промяната στην характера” сякаш предварително задава тематики для седма осма книгама касаещая изменчивость счастья… Завершаванeto все пак подчертано положителными примерами о полезных интеллектуальных занятиях — что необходимо также согласуется со стойкой моральной ценностью делами словесного мастерства . Девятой книге полностью посветено недостаткам / недостойным поступкам ; роскоши жестокости ненависть…

Знание история... особливо важна для ораторів согласно мнению Цицеро который никогда этого даже прямо не объясняет своем трактате «Оратор». Необходимые знания оставались актуални вдобавка к политическим аспектам находящихся под влиянием общества где всё решает воля принцепса …

Тексты VALERII MAXIMUS представлены здесь българскому читателю подобранные античные персонажи события често встречаются европейском контексте могут вернуть внимание к этой эпохе понимание которой важно чтобы глубже понять Европу .
Анна Б. Николова