Хълмът на Данов

„Всяка книга представлява писмо, а всеки автор е като пощальон.

Някога бях често на гости при Радичков. Това се случи във връзка с публикуването на последната му творба „Смокове в ливадите“. Никога няма да забравя начина, по който говореше. Неговият стил бе уникален и живописен. Той манипулираше думите така, както децата играят със слънчевите зайчета – нуждаеше се от стъкълце и слънчева светлина. Във всяка негова фраза имаше нещо допълнително, което изплуваше подобно на змия излизаща от старата си кожа. С времето Радичков физически намаляваше, но начинът му на съществуване ставаше различен; това не беше обичайното стареене според законите на Природата. Той постепенно се преобразяваше в Слово и така премина към Отвъдното.“

Недялко Славов