Градината с камъните

Душата на човека представлява истинско чудо, извор, който произлиза от грубостта на физическото тяло. Тя е в неведение за посоката си и желанията си, а също така не може да обясни защо изпитва странна и необяснима жажда да се възвисява. Да се стреми към висини и едновременно с това да страда.

Никос Казандзакис пътува до Япония и Китай в началото на конфликта между двете държави през 30-те години. С отворено съзнание и множество въпроси той попада в ситуация, за която не е подготвен – както за ужасите и страданията, така и за удивителните духовни опити и прозрения, които му предлага източната философия.

„Градината с камъните“ служи като ключ за разбиране на философските идеи на Казандзакис. Това е неговият първи роман преди „Алексис Зорбас“, съдържащ аспекти на пътепис, исторически разказ и духовно търсене. Писателят уловил духа на времето – не само в Източна Азия, но по целия свят преди най-мащабното кървопролитие в историята. В централния сюжет обаче войната не играе главна роля; вместо това той търси нещо по-дълбоко закодирано във всеки човек - онова чувство, което винаги подтиква хората към бунт, развитие, оцеляване и победа над мрака. Нещо отвъд езика, което единствено майсторът на словото може да преведе в думи.