Буда

Никос Казандзакис е познато име за българските читатели от дълго време. Неговите произведения, като „Алексис Зорбас“, „Христос отново разпнат“ и „Последното изкушение“, продължават да вдъхновяват поколения наред. В настоящия контекст обаче ще го видим в нова светлина – като личност, която се е задълбочила в философията на будизма и мъдростта на Изтока. Пиесата му „Буда“ предлага поетичен и размислителен поглед към Казандзакис, който може да не сте си представяли досега.

Лягам да спя – сънувам, че съм облак. Събуждам се – ставам човек.

Облак ли съм? Човек ли съм? Какво е истинско? Какво е само в мечтите ми? Събуждам ли се или просто преминавам през трансформация? Може би всичко това е истина? Или пък нито едно от тях не съществува реално? Или те са просто нищо - бездната, изпълнена с празнота?

О, Буда! Мъглата постоянно преминава между крепост и мъгла; гледайки от долния слой виждам крепост, а от горния - само мъгла…

Сега осъзнавам: единствената непоклатима крепост е именно мъглата!

Из пиесата "Буда"

Никос Казандзакис (1883–1957) e гръцки писател, поет и драматург с дълбоки философски нагласи. Той идва на света на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит (тогава част от Османската империя). Смятан за най-влиятелния гръцки автор и мислител на XX век, той добива международна популярност след адаптацията на романа му „Алексис Зорбас“ под заглавие „Зорба гъркът“ през 1964 г., където Антъни Куин играе главната роля.

Казандзакис пише есета, новели, стихотворения и трагедии; превежда класически творби като Данте's "Божествена комедия" и Гьоте's "Фауст".

Както герой си Одисей (от своята емблематична поема “Одисея”, публикувана през 1938 г.), той прекарва голяма част от живота си извън Гърция с изключение на годините по време на Втората световна война.

Много негови творби разглеждат историята и културата на родината му както мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 година той остава само с един недостатъчeн глас за получаване на Нобелова награда — отличието взема френският писател Албер Камю.