Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Последното изкушение (твърда корица)

Корицата на
Издателство:Enthusiast
Брой страници:600
Година на издаване:2021
Дата на издаване:2021-04-26
ISBN:9786191643981
SKU:77733550011
Размери:14x21
Тегло:618 грама
Корици:ТВЪРДИ
Цена:30 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Времето не е поле, което да измерваме с аршин; не е и море, за да се оценява в мили; то представлява живо сърце.

„Дълбоко радикален и напълно иновативен, „Последното изкушение“ променя възприемането на божественото чрез човешкия избор.“
The New York Times

За автора
Никос Казандзакис вижда света през очите си от 18 февруари 1883 г., когато се ражда в Мегалокастро (днешния Ираклион на остров Крит), тогава част от Османската империя. Той е син на Михалис Казандзакис – фермер и търговец на фуражи, и Мария. След едно от многобройните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за половин година. На шест години Никос вече води живота на бежанец. Израснал сред селяните, той често споменава родната си земя в произведенията си дори след като напуска Крит още млад. Посещава Францисканското училище „Свещения кръст“ в Нахос, където изучава френски и италиански език. След установяване на мира през 1899 г., той се връща обратно в родния град и завършва гимназията в Ираклион между 1899–1902 г. През есента на 1902 г., заминавайки за Атина, записва право и учи четири години там.

През 1906 г. получава докторска степен по право, а същата година публикува първата си книга - „Змия и лилия“. През октомври 1907 г., Казандзакис пътува до Париж за продължаване обучението по право; междувременно следва философия във известния „Колеж дьо Франс“, под ръководството на Анри Бергсон до 1909 г., където задълбочава ницшеанските свои идеи. От периода между 1910-1930 пише пиеси и стихотворения, пътувайки редовно до Китай, Япония, Русия Англия и Испания. През 1919 става директор на гръцкото министерство по социални грижи до оставката си през 1927-а.
Преди Втората световна война обитава остров Егина; впоследствие през1948-а премества резиденцията си в Антибите край Южна Франция. След края на войната служи като министър във Гръцкото правителство с център Егина към ЮНЕСКО от1947-1948 годинa . Умира от левкемия на26 октомври1957г . във Фрайбург , Германия ; погребан e близо до църквата “Св.Мина”в родината му Крит ,Ираклион .

.

.