Анималистиката на Емилиян Станев

Книгата представлява първоначален опит за проучване на философската система на Емилиян Станев.

Въпреки че акцентът е поставен върху ранната анималистика на автора от 30-те и 40-те години, както и уникалния философски заряд в образа на животното, изследването обхваща целия творчески път на Станев. За пръв път се обръща внимание и на по-късния му период през 70-те години (т.нар. „последни разкази“), който показва дълбока ангажираност с глобалните проблеми на времето и същевременно служи като опит за морална философия в областта на науката.

По-късният Станев аргументира онова, което ранният анималист-художник е реализирал интуитивно и донякъде несъзнателно в своите произведения относно природата и животните.

Немският философ Хайдегер също е включен в анализа наред с българския писател, като специално внимание се отделя на неговото място в контекста на Изтока (Дао) и разбирането за природата и битието, които са близки до вижданията на Станев.