Нагоре по реката назад

В своята книга Пламен Антов предлага изключително наситено и концентрирано повествование. Това се отнася както за избора на теми и перспективи, така и за ритмиката, която завладява читателя. Повторенията, скрити под повърхността на текста, създават симфонична връзка между отделните разкази. Началото на произведението е по-скоро времево ориентирано, отколкото пространствено.

Особено ценно е диалогичното взаимодействие в разказите, което позволява на читателя да бъде неусетно потопен в увлекателно приключение през картите на мисълта. – Борис Минков