Авиатор

Той се събужда в болничното си легло – без ясна биография, но с неясни спомени. Изглежда млад, на около тридесет години, въпреки че е връстник на века; през 1999 г. наричат родените през 1900 г. именно така. Името му е Инокентий Платонов.

За да възстанови паметта си, той започва да записва своите спомени в дневник. Може би е бил художник или пилот, а може и да не е било така. Но със сигурност знаем, че е обичал и е бил обичан. Ясно е също така, че Инокентий e минал през Соловки – най-голямото затворническо учреждение в СССР. Там след дни на мъчителен труд и страдания той губи живота си поради замразяване от акад. Муромцев...

„Авиатор“ разказва за престъпленията и наказанията както на отделни индивиди, така и на цяла държава. Кои моменти заслужават да бъдат запомнени? Какво може да бъде по-съществено от справедливостта?

Относно автора:
Евгений Водолазкин (роден 1964) принадлежи към водещите фигури в съвременната руска литература. Той притежава докторска степен по филологически науки и пише научни статии, есета и изследвания освен романи и пиеси. Носител е на наградите „Большая книга“, „Ясна поляна“ и „Александър Солженицин“. От 2019 година членува в Обществения съвет при Комитета за култура на Държавната дума на Русия.